Денят й не беше различен с нищо от всички други.Трудно се събуди за работа.И както всяка сутрин докато си чакаше водата за кафето се помъчи да си спомни какво е сънувала.Напразно...Изпи си кафето,лек грим и хайде на вън.Ако беше друг петък щеше да е по-приятна сутринта,но този....Утре е работен ден.Цикъла и беше дошъл вчера и това допълнително я изнервяше.Само жените могат да го разберат!
Имаше една седмица до рождения й ден.Обикновенно,всъщност винаги до сега,месец преди него зачеркваше оставащите дни до датата и непрекъснато повтаряше на всички-“Искам подаръци”,но не и този път.Сега не само,че не се радваше,даже ако имаше начин би се скрила на този ден.А като най-желан подърък си представяше как някои й подарява хапче за забрава.Такова след,което нямаше да помни нищо от случилото се през последната година.До тук обаче с фантастиката.Ако е вярно,че всички,които скоро имат рожден ден,месец преди това изпадат в дупка,то нейната беше по- дълбока от тези правени за най-древните архиелогични разкопки.В комбинация с депресията,в която беше от няколко месеца,въпроса за празнуване беше излишен дори и в семейството й,след категоричния й отказ.Ще почерпи колегите,ще изслуша пожеланията за “лично щастие и професионален успех”,а вечерта ще прекара пред телевизора,както вече месеци наред.Никои от тях дори не подпита какво стана с годежа й,защо беше спряла цигарите,а сега пуши с двойна сила,или пък защо вече никой не я докарва на работа.Не смееха.Само мога да се представа колко се е развинтила фантазията на някои от тях.Но да я попитат-не!Тя беше дъщеря на шефа,а той отдавна беше показал,че това е тема табу за всички.Това и беше спестило много неудобства.Тогава....беше отсъствала само един ден от работа.Сякаш нищо не се е случило.Не си взе нито ден повече почивка.А можеше да замине някъде,да се отърси за малко от всичко,но тя отказа всички предложения.Не искаше да го оставя сам.Абсурдно при положение,че той не я искаше вече в живота си,по никакъв начин и под никакъв предлог.Пародията е,че тогава той трябваше да е до нея,не тя.Все пак-ако му беше нужна утеха-тя трябваше да е там.Само да уточня-той я напусна,той не се обади след аборта да попита дори как е и той и каза,че не го интересува дали е жива или не.Не ви казвам това,за да сметнете героинята за безмозъчна кукла,просто сами преценете до къде може да стигне човек,който обича...а може би не....изводите оставам за вас....
Деня й мина по обичаиния начин,с обичаините разговори, в повечето от които участваше по инерция,задаваше логични въпроси и изобщо не слушаше отговорите.Беше спряла да слуша хората отдавна.Както някои казват-винаги можеш да си любезен,с тези към които си безразличен.Тя беше любезна.
През деня й се наложи да смени телефона си,защото изпусна новия си в една локва и докато изсъхне сложи картата си на стария.Той и го беше подарил и тя много си го харесваше,дори леко вманиачено го пазеше...не даваше другите да го пипат.Какво значеше това и тя самата не знаеше.Когато го включи се появи и онзи надпис,който той и беше оставил като поздравително съобщение-“Оbi4am te!”....Не го беше виждала отдавна,и за момент се почувства щастлива....за части от секундата.После на ум си каза-“Да бе...обичал си ме...Аз те обичах,ти ме предаде”.Очите и се насълзиха,но бързо се съвзе.Беше минало....повтори си го няколко пъти,за да си повярва повече....Не че успя,но поне не заплака.Когато вече не можеш да плачеш със сълзи,това е по-страшно от всичко.Тогава си празен и болката ти само се лута в стените на душата ти без да те напуска,но и без да те наранява.Тогава си никои....имаш само нея и дори ревниво я пазиш от другите.
Денят мина.Вечерта я очакваше поредната доза сериали.Към десет щеше да се вземе хапчето за сън и утре пак на работа.След седмица имаше рожден ден......а имаше дни ,в които се мразеше,че живее...
