Край.Изчерпа ми се търпението.Обадих се в Мтел за разпечатка,за да видя номера му.Те каквито са специалисти ще ми я пратят до края на седмицата сигурно,но нищо.Два-три не са фатални,чакам повече от месец...Така де!Какво толкова...ще му пратя смс...даже от сутринта ми се въртят 2-3 варианта за съдържанието...Не че си нямам друга работа,обаче това сега ми е фикс идея:).Представям си ако не ми отговори,каква тиха лудост ще ме обземе,хаха.Ще приличам на тези анимационните герой,които почервеняват от яд и започва да им пуши главата:).То и моито ще е Яд,примесено с наранена гордост от типа-“Как смее?!”...Ще държа телефона си непрекъснато пред погледа ми,по някое време вече с опънати нерви ще го изключа за половин/максимум един/час и докато го включвам ще подклаждам последните капчици надежда,че през това време ме е търсил...Знам си номерата:)Вечерта ще пусна още един смс и тогава вече ще се ядосам.Ще се нахокам сама себе си с-аз себеуважение нямам ли,колко ниско мога да падна,какво съм се хванала като удавник за сламка и тн.Това продължава около десетина минути.После ще си кажа-“Просто знам какво искам и бях длъжна да опитам всичко”...Тогава,може би ще се примиря...Надявам се,иначе ще имам нужда от специализирана помощ,хаха.
Боже,така ясно си го представям,че обезсмислих развръзката на историята,хаха.Значи от момента ,в който взема разпечатката до седмица след това ви разказах какво ще ми се случи:))).Дано вие имате по-интересен сценарии за следващата седмица и определено имате егати късмета,че не харесвам някого от вас,хаха.Разбрахте ме,какво искам да кажа,нали?!:)))
26.09.2007 17:37