Понякога си мисля,че има оправия….

Рядко…Или както пишеше в един тест,който вчера си правих-“Рядко или почти никога”,но все пак има и такива моменти.Повод за един такъв момент беше..Как да го нарека,примерно Сигнал,който пуснах до общината.Не,не съм клюкарила никого,просто сметнах,че нещо е  нередно и вероятно съм била в етап-яхнала метлата,та реших да “сигнализирам”  на кмета.Ама ей така,както се пише на стар познат,директно,по стария начин-писмо.Е,опитах и да съм актуална,но опцията в сайта на района ми,не работеше,хаха.Дори не го пуснах с обратна разписка….

Ето ,тук идва момента на “оправията”.След десетина дни,не просто имаше резултат от Сигнала/3-ма души от общината дойдоха в нас да ми обяснят какво са свършили/,ами получих и писмено обяснение.А така!/Блондинка съм-трябва ми се повтаря,че паметта ми изневеряваJ/.

Няма да ви лъжа,бях страшно изненадана от това,че имаше реакция.Затова ми се прииска да ви кажа….Пък и тези “моменти на оправия”,трябва да си ги записвам…че такъв песимист съм понякога….

Ще бъде дълга седмица……./Не съм съгласна събота да се работи,психиката ми не е настроена за това…дали да не пиша на премиераJ))
Приятен ден!