Днес станах свидетел на следния разговор между една възрастна двойка.Държаха се за ръце и освен първоначалната ми симпатия,едва ли бих им обърнала внимание,ако не бях чула мъжа да казва на жена си “Ти,онези 50ст,дето ми даде за джобни още не съм ги похарчил,пазя си ги”...Тя само се усмихна и каза “А,добре”....Не знам какво да кажа....Почувствах се толкова повърхностна и жалка...и виновна.Нали се сещате,че една баничка вече струва повече.А те,имам предвид двойката,не изглеждаха нещастни,напротив.Приличаха точно на онези стари хора,които без да те познават се усмихват като те срещнат.След като подминаха...Стана ми толкова мило,че не намирам думи да ви опиша….Стоплиха ми душата!Да,това са точните думи.

Лек и приятен ден ви желая!

много земно....

Случи ми се нещо подобно преди време, но хората за които говоря имаха наистина нуждата от всяка монета от 50 ст. без да се замисля сложих банкнота от 20 лв. в една книга и под предтекст, че искам да има направя подаръ им я подарих. Така и не видях тези двама непознати повече, надявам да не са разбрали намерението ми погрешно, но се почуства малко по-добре, усмихнах се и им пожелах късмет.