Аз нямам много приятели...всъщност имам само един,за когото мога да кажа-вярвам му,повече отколкото на себе си.Сега обаче няма да ви разказвам за него.

Има едно момиче-Лидия,се казва.Запознахме преди години в един форум.Аз пак бях в някоя от моите си кризи...пуснах тема,не знам дали търсех съвет или просто,за да си излея мъката,не помня.Тя ми писа на LP.Изведнъж я почувствах много близка.Видяхме се,имах чувството,че мога да й кажа всичко,както и тя на мен,сякаш цял живот сме били заедно.Тогава,в този период,това момиче,направи нещо за мен,което никога няма да забравя.Подкрепи и ми помогна в най-лудото нещо хрумвало ми до тогава.Спомням си,че моята приятелка,онази ,за която споменах в началото ,беше с огромни резерви,но не и Лидия.Виждахме се известно време,споделяхме си,но в един момент неволно пътищата ни се разминаха.Така безмълвно...Мислех за нея понякога,все си казвах-“ще звънна”,и все не го правех.Гузна се чувствах....четях инкогнито сайта й,виждах,че е добре и все си казвах-“тези дни”....До днес.

Видях я,че е онлайн и сякаш сърцето ми си обърна.Може би вече имах отчаяна нужда да си поговоря с нея.Точно с нея.Развиках се/условно казано/-“как си,добре ли си”,мисля,че искренно ми се зарадва.Почнахме да се надприказваме:))))Признах й,че се чувствам малко неудобно,че години вече не си говорим както преди,че ми липсва и,че винаги ми е била много скъпа.Може да звучи много сантиментално,но съм искрена.Даже си признавам,че когато получих отговора-“Никога не съм се съмнявала в това,не исках да ти се мешам в живота и знаех,че когато си готова сама ще ме потърсиш.Обичам си те много”,направо ми се насълзиха очите.Олекна ми.Сякаш точно тя ми липсваше в душата.

И понеже много й се зарадвах...и ще се постарая този път да не я губя по път,забързана да гоня неща,които не са ми писани,ми се прииска да го споделя с вас.Вместо пожелание за лек ден,една от любимите песни на Лидия/на нашата най-любима певица!!!!/-Моята друга приятелка!