...Някак не мога да разбера как така ще слушам Human Nature на Майкъл Джаксън и в същото време ще следя колонките за него в жълтите вестници. Това не ме е интересувало и продължава да не възбужда интереса ми. Дори бях загубил нишката има ли деца, няма ли, колко са те. С Майкъл Джексън това остава на заден план, защото Кралят на Попа, който всъщност е Музикалният Господ на света, направи всичко, което е възможно да се направи в музиката и нито една папараци-снимка не може да отклони вниманието от музиката му.

 А музиката на Джексън е най-хубавата, правена някога, и никой не може да ме убеди в противното. По принцип музиката заема огромна част от живота ми и смея да твърдя, че имам музикално ухо, което безпогрешно различава хубавата от лошата. Имам много правилни музикални открития и нито едно грешно – знам, че изглежда нахално, но е така. Готов съм да споря с часове защо дадена песен е по-хубава от друга. Готов съм и да слушам музика с часове, без да спирам. И колкото и неочаквано да звучи, може би точно Майкъл Джексън е този, който съм слушал най-много.

 Обичам да споря и за музиката на Майкъл Джексън. Вярвам, че има песни, които могат да ти подскажат дали човекът отсреща разбира от музика или не. Много е забавно – в един албум от 9-10 песни винаги има някои, които са по-различни, които са истинските шедьоври. Ако човекът ги открие, значи е в час с нещата. Правил съм си този експеримент. Някои са откривали великите песни на Джексън, други твърдят, че Black & White е велика. А тя не е.

С часове мога да ви пускам любима музика, независимо дали става дума за Елвис, Чет Бейкър, Лиза Стенсфийлд или Дюран Дюран. Мога да избера по един хит от всеки и да зачеркна останалото творчество. Мога да споря разпалено за добрите и лошите им песни. Но има само един изпълнител, който не мога да смесвам с други и който винаги съм слушал повече. Има само една музикална икона, която може да бъде слушана с часове и не бива да бъде забърквана в други музикални компилации. И това е Майкъл Джексън.

 Впрочем, навсякъде има по един велик, независимо дали става дума за музика, кино, физика, химия… Винаги има един, който се отличава от останалите и който няма да се повтори. Той/тя се появява, бум-бум, обърква представите, и после изчезва. Лепват определения като "икона", "гений", "идол" и т. н., но той/тя просто няма да се повтори. Появява се веднъж и никога повече.В света на музиката, това е Майкъл Джаксън.

Не бих повярвал, че има човек, който да не е попадал в музикалния капан на Майкъл Джаксън. Ако има такъв, той или не обича музиката, или не я разбира, или просто живее скучен живот. Независимо дали слушаш Берлиоз или Ерика Баду, не мога да си представя,че не си оставал сам със себе си, със слушалки, в тъмна стая и не сипускал албума Thriller. Ако не си го правил, значи музиката не те вълнува. Ако си го правил, продължавай да го правиш.Не бих приел, ако имаш дългосвирещи плочи на Балкантон и нямаш Thriller. Не мога да си представя, че не си записвал касетки с Thriller и не си ги слушал като малък, голям или стар. Не мога да приема, че нямаш любима песен от Thriller или такава, която не ти харесва.

Подминавал съм с абсолютно безразличие жълтите информации за Майкъл Джаксън и ще продължавам да го правя. Те нямат абсолютно никакво значение. Не бих си позволил нито за миг да говоря за тях, особено когато по света има хора, които ще го запомнят с това. С лицето,очилата, чадъра, дългата коса.

Майкъл Джаксън не трябва да бъде запомнян с това. Затова пускайте на децата и приятелите си Thriller и обяснявайте, че ако има Музикален Господ, той се казва Майкъл Джаксън и ако има само един албум, който трябва да притежават, това е Thriller.

Те никога няма да имат по-пълни музикални минути от тези, в които остават насаме с Thriller. Това е албум, който слушаш рано сутрин или късно вечер. В него има точно девет песни, нито една повече, което на пръв поглед изненадва – в онези години Джексън имал премного материал, но продуцентът Куинси Джоунс бил сигурен, че в Thriller трябва да има само номер 1 хитове. Както и става.

Ако поп-музиката трябва да бъде определена в тълковен речник, там трябва да пише Thriller. Защото това е най-великият албум на всички времена от Музикалния Господ Майкъл Джаксън.

Константин Вълков
/подписвам се под всяка дума/